25.09.2007 г., 17:06

Желание

1.5K 0 7
Ще те докосна със ръце,
които с нежност са се обковали
и сякаш пеперудени криле,
със златен прах покриват
нежното ти тяло.
Ще те целуна с устни меки, влажни,
както вятър, който гали
листенцата на есен хладна.
Ще погледна в твоите очи,
които в моите ще се оглеждат в здрача.
И ще поискам всичко да заспи,
но не и ти!
Теб ще искам силно, но мълчи!
Не ме отблъсквай еднозначно,
а по-добре и ти заспи...
Аз тихичко ще си поплача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...