Sep 25, 2007, 5:06 PM

Желание

  Poetry
1.5K 0 7
Ще те докосна със ръце,
които с нежност са се обковали
и сякаш пеперудени криле,
със златен прах покриват
нежното ти тяло.
Ще те целуна с устни меки, влажни,
както вятър, който гали
листенцата на есен хладна.
Ще погледна в твоите очи,
които в моите ще се оглеждат в здрача.
И ще поискам всичко да заспи,
но не и ти!
Теб ще искам силно, но мълчи!
Не ме отблъсквай еднозначно,
а по-добре и ти заспи...
Аз тихичко ще си поплача.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Николаева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...