27 dic 2009, 0:54

Желания

  Poesía
679 0 2

Зад воал от приличие е скрита душата ми.

Зад стена от морал е затворен духът.

Зад норми обществени се таи свободата ми.

Зад порой от сълзи проблясва мигът.

 

Но пристига вълнение от промяна възбудена.

С пронизващи тръпки, желание, страст.

А вратата затворена открехва събуждане.

Всичко идва при мен и остава в моята власт.

 

Край на норми и клишета, в интелекта закотвени.

За любов и желание мигът е дошъл.

Зад стена от страст и нрави заровени,

жажда и похот нетърпеливо стоят.

 

Но луната, скрила душата, отново отива си.

Нощта отминава и идва денят.

Воалът отново прикрива приетата етика.

И желанията нощни притаени стоят.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....