Жена

Сутрин става, не бърза за никъде...

Той животът без друго не спира.

На леглото присяда, отърсва се.

Днес е ден като другите, същият.

Пред огледалото застава и поглежда се.

Очите и отварят се сега.

В началото мъгливи са, не и се спи.

Тя болката ги скрива, но едва.

Поглежда в тях дълбоко търсеща.

Да, ето пламъка!

Показва се!

Запазен е!

Полека се разпалва и разгаря се!

И в миг се стопля цялата и същност!

Събужда се за нов живот в нов ден.

Главата и се свежда леко...

Ето я!

Топлината идва отвътре обсебващо!

Усмивката изгрява на лицето и!

Раменете се изправят гордо, женствено.

Тялото-  изпъва се кат' струна.

Душата и пак шеметно разгръща се.

И вярва, и надява се, и чувства!

Сега е жива! Нов ден е пред нея!

Жена е!

И днес ще се живее!