4 февр. 2015 г., 07:45

Жена

782 0 0

Сутрин става, не бърза за никъде...

Той животът без друго не спира.

На леглото присяда, отърсва се.

Днес е ден като другите, същият.

Пред огледалото застава и поглежда се.

Очите и отварят се сега.

В началото мъгливи са, не и се спи.

Тя болката ги скрива, но едва.

Поглежда в тях дълбоко търсеща.

Да, ето пламъка!

Показва се!

Запазен е!

Полека се разпалва и разгаря се!

И в миг се стопля цялата и същност!

Събужда се за нов живот в нов ден.

Главата и се свежда леко...

Ето я!

Топлината идва отвътре обсебващо!

Усмивката изгрява на лицето и!

Раменете се изправят гордо, женствено.

Тялото-  изпъва се кат' струна.

Душата и пак шеметно разгръща се.

И вярва, и надява се, и чувства!

Сега е жива! Нов ден е пред нея!

Жена е!

И днес ще се живее!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Бунева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...