Сутрин става, не бърза за никъде...
Той животът без друго не спира.
На леглото присяда, отърсва се.
Днес е ден като другите, същият.
Пред огледалото застава и поглежда се.
Очите и отварят се сега.
В началото мъгливи са, не и се спи.
Тя болката ги скрива, но едва.
Поглежда в тях дълбоко търсеща.
Да, ето пламъка!
Показва се!
Запазен е! ...