Жена

p74poli (ЛЪЧИСТА)
297 99

13 jul 2015, 17:00

Poesía » De amor

401 1 2

Жена

С тихи стъпки идва утринта,

а после неусетно си отива,

като пламнала в деня жена,

нощем - нежна самодива.

Тиха, прелестна, смутена

тръпнат голите ù рамена,

по обяд е мила и засмена,

вечер е пробудена жена.

Тя е вяра, обич и надежда,

тя е мисъл, чувство и мечта,

светлина отдава, и повежда

всеки, който търси я в света.

В тишината вае леки стъпки,

ставаш крал и роб в света,

пиеш жаден с пълни глътки

от извора свещен - ЖЕНА.

Лъчиста

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.