13.07.2015 г., 17:00

Жена

536 1 2

Жена

 

С тихи стъпки идва утринта,

а после неусетно си отива,

като пламнала в деня жена,

нощем - нежна самодива.

Тиха, прелестна, смутена

тръпнат голите ù рамена,

по обяд е мила и засмена,

вечер е пробудена жена.

Тя е вяра, обич и надежда,

тя е мисъл, чувство и мечта,

светлина отдава, и повежда

всеки, който търси я в света.

В тишината вае леки стъпки,

ставаш крал и роб в света,

пиеш жаден с пълни глътки

от извора свещен - ЖЕНА.

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...