Jul 13, 2015, 5:00 PM

Жена 

  Poetry » Love
398 1 2

Жена

 

С тихи стъпки идва утринта,

а после неусетно си отива,

като пламнала в деня жена,

нощем - нежна самодива.

Тиха, прелестна, смутена

тръпнат голите ù рамена,

по обяд е мила и засмена,

вечер е пробудена жена.

Тя е вяра, обич и надежда,

тя е мисъл, чувство и мечта,

светлина отдава, и повежда

всеки, който търси я в света.

В тишината вае леки стъпки,

ставаш крал и роб в света,

пиеш жаден с пълни глътки

от извора свещен - ЖЕНА.

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??