Жена
С тихи стъпки идва утринта,
а после неусетно си отива,
като пламнала в деня жена,
нощем - нежна самодива.
Тиха, прелестна, смутена
тръпнат голите ù рамена,
по обяд е мила и засмена,
вечер е пробудена жена.
Тя е вяра, обич и надежда,
тя е мисъл, чувство и мечта,
светлина отдава, и повежда
всеки, който търси я в света.
В тишината вае леки стъпки,
ставаш крал и роб в света,
пиеш жаден с пълни глътки
от извора свещен - ЖЕНА.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
