4 ene 2015, 21:05

Жена!

  Poesía
565 0 3

Прегръщат залезите изгреви
и нощите са винено горчиви,
а дните – пеперуди от мечти -
жена, когато мъж в сърцето скрива...


Изгубва се една любов на път
към приказка очаквано красива
и сътворява от душите плът -
жена, когато ражда е щастлива...

 

Целуват се мълчания от грях,
изгарят се безумия копривни...
и този свят е истински богат -
жена, когато иска - е звънлива...

 

Усмихват се неверия насън...
сълзите са градушката ревнива
и Бог не може да плати дълга -
жена, завинаги щом си отива...

 

ekstasis

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...