Жена!
Прегръщат залезите изгреви
и нощите са винено горчиви,
а дните – пеперуди от мечти -
жена, когато мъж в сърцето скрива...
Изгубва се една любов на път
към приказка очаквано красива
и сътворява от душите плът -
жена, когато ражда е щастлива...
Целуват се мълчания от грях,
изгарят се безумия копривни...
и този свят е истински богат -
жена, когато иска - е звънлива...
Усмихват се неверия насън...
сълзите са градушката ревнива
и Бог не може да плати дълга -
жена, завинаги щом си отива...
ekstasis
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
