ЖЕНА

Жена - добро творение на Бога,

за други - изчадие на Сатана.

Дали във този кратък стих ще мога

да обрисувам твойта красота?

Нали дете безгрижничко и живо

била си, с малка, късичка пола,

при мама и при татко ти щастливо

радост си им носила и до кога?

Но веч девойка весела, игрива,

с трепет  очакваш своя хубавец,

а лосле пък булка тъй красива

кат орлица бдиш над свиден младенец.

После дъщеричка или син,

защо не и трета рожба, може би.

Трепериш над тях със мъжа любим,

а пък времето изтича си, нали?

И идва ден, децата са порасли,

отлетели са от бащино гнездо.

Вълнуват ги тях вече други страсти,

гледат напред, не каквото е било.

Поглеждаш в старото си огледало,

красива ли си сега, о, боже мой!

Лицето в ситни бръчици е цяло.

Бледо копие е образът твой.

Красавица неповторима, жива,

любима, майка и добра съпруга,

разбираш, че животът си отива,

но ти не би могла да бъдеш друга.

Разбираш - твойта красота и сила

са във твоите сърце, ръце, дела.

Поклон от мене приеми ти, мила.

Горда бъди - била си и си пак жена.