5 мар. 2011 г., 14:03

Жена

773 0 1

ЖЕНА

 

Жена - добро творение на Бога,

за други - изчадие на Сатана.

Дали във този кратък стих ще мога

да обрисувам твойта красота?

 

Нали дете безгрижничко и живо

била си, с малка, късичка пола,

при мама и при татко ти щастливо

радост си им носила и до кога?

 

Но веч девойка весела, игрива,

с трепет  очакваш своя хубавец,

а лосле пък булка тъй красива

кат орлица бдиш над свиден младенец.

 

После дъщеричка или син,

защо не и трета рожба, може би.

Трепериш над тях със мъжа любим,

а пък времето изтича си, нали?

 

И идва ден, децата са порасли,

отлетели са от бащино гнездо.

Вълнуват ги тях вече други страсти,

гледат напред, не каквото е било.

 

Поглеждаш в старото си огледало,

красива ли си сега, о, боже мой!

Лицето в ситни бръчици е цяло.

Бледо копие е образът твой.

 

Красавица неповторима, жива,

любима, майка и добра съпруга,

разбираш, че животът си отива,

но ти не би могла да бъдеш друга.

 

Разбираш - твойта красота и сила

са във твоите сърце, ръце, дела.

Поклон от мене приеми ти, мила.

Горда бъди - била си и си пак жена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...