5.03.2011 г., 14:03

Жена

772 0 1

ЖЕНА

 

Жена - добро творение на Бога,

за други - изчадие на Сатана.

Дали във този кратък стих ще мога

да обрисувам твойта красота?

 

Нали дете безгрижничко и живо

била си, с малка, късичка пола,

при мама и при татко ти щастливо

радост си им носила и до кога?

 

Но веч девойка весела, игрива,

с трепет  очакваш своя хубавец,

а лосле пък булка тъй красива

кат орлица бдиш над свиден младенец.

 

После дъщеричка или син,

защо не и трета рожба, може би.

Трепериш над тях със мъжа любим,

а пък времето изтича си, нали?

 

И идва ден, децата са порасли,

отлетели са от бащино гнездо.

Вълнуват ги тях вече други страсти,

гледат напред, не каквото е било.

 

Поглеждаш в старото си огледало,

красива ли си сега, о, боже мой!

Лицето в ситни бръчици е цяло.

Бледо копие е образът твой.

 

Красавица неповторима, жива,

любима, майка и добра съпруга,

разбираш, че животът си отива,

но ти не би могла да бъдеш друга.

 

Разбираш - твойта красота и сила

са във твоите сърце, ръце, дела.

Поклон от мене приеми ти, мила.

Горда бъди - била си и си пак жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...