6 feb 2011, 0:04

Жена 

  Poesía » De amor
828 0 0

Понякога си с напукани длани,

отрудена, уморена, изтерзана.

Друг път - гримирана с очи очертани,

обичана, мразена, презряна.

 

На нов живот си начало,

грижовна, ведра, засмяна.

Като зимна прелест в бяло

желана, като лято мечтана.

 

Като слънце грееш в сърцата ни

и никога не искаш нещо в замяна,

горда си майка на децата ни,

търпелива - с нерви от стомана.

 

Даже в космоса си била,

покорила цяла Вселена една

и любов в сърцето си стаила,

твоето име, прелест,  е ЖЕНА!!!

© Златко Станоев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??