Feb 6, 2011, 12:04 AM

Жена

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Понякога си с напукани длани,

отрудена, уморена, изтерзана.

Друг път - гримирана с очи очертани,

обичана, мразена, презряна.

 

На нов живот си начало,

грижовна, ведра, засмяна.

Като зимна прелест в бяло

желана, като лято мечтана.

 

Като слънце грееш в сърцата ни

и никога не искаш нещо в замяна,

горда си майка на децата ни,

търпелива - с нерви от стомана.

 

Даже в космоса си била,

покорила цяла Вселена една

и любов в сърцето си стаила,

твоето име, прелест,  е ЖЕНА!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Станоев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...