20 feb 2006, 21:02

Жена

  Poesía
1.1K 0 1
 

                                                            Жена
                      

                                                     Със грация на морска нимфа
                                                      приижда тихо във съня:
                                                      прекрасен спомен с теб,любима,
                                                      покрит с воал от любовта.


                                                      Букет прекрасен аз поднасям
                                                      на силата и смелостта,
                                                      с които ти ковеш съдбата
                                                      на мен и нашите деца.


                                                     Жена,любима,майка мила,
                                                     но ти си винаги добра.
                                                     Не искаш триетажна вила,
                                                     а просто мойта топлота.


                                                     Това жена е,приютила 
                                                     безброй  чеда на тоз народ.
                                                     Отгледала и откърмила
                                                     съдба за цял един живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...