20 feb 2006, 21:02

Жена

  Poesía
1.1K 0 1
 

                                                            Жена
                      

                                                     Със грация на морска нимфа
                                                      приижда тихо във съня:
                                                      прекрасен спомен с теб,любима,
                                                      покрит с воал от любовта.


                                                      Букет прекрасен аз поднасям
                                                      на силата и смелостта,
                                                      с които ти ковеш съдбата
                                                      на мен и нашите деца.


                                                     Жена,любима,майка мила,
                                                     но ти си винаги добра.
                                                     Не искаш триетажна вила,
                                                     а просто мойта топлота.


                                                     Това жена е,приютила 
                                                     безброй  чеда на тоз народ.
                                                     Отгледала и откърмила
                                                     съдба за цял един живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...