20.02.2006 г., 21:02

Жена

1.1K 0 1
 

                                                            Жена
                      

                                                     Със грация на морска нимфа
                                                      приижда тихо във съня:
                                                      прекрасен спомен с теб,любима,
                                                      покрит с воал от любовта.


                                                      Букет прекрасен аз поднасям
                                                      на силата и смелостта,
                                                      с които ти ковеш съдбата
                                                      на мен и нашите деца.


                                                     Жена,любима,майка мила,
                                                     но ти си винаги добра.
                                                     Не искаш триетажна вила,
                                                     а просто мойта топлота.


                                                     Това жена е,приютила 
                                                     безброй  чеда на тоз народ.
                                                     Отгледала и откърмила
                                                     съдба за цял един живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...