20.02.2006 г., 21:02

Жена

1.1K 0 1
 

                                                            Жена
                      

                                                     Със грация на морска нимфа
                                                      приижда тихо във съня:
                                                      прекрасен спомен с теб,любима,
                                                      покрит с воал от любовта.


                                                      Букет прекрасен аз поднасям
                                                      на силата и смелостта,
                                                      с които ти ковеш съдбата
                                                      на мен и нашите деца.


                                                     Жена,любима,майка мила,
                                                     но ти си винаги добра.
                                                     Не искаш триетажна вила,
                                                     а просто мойта топлота.


                                                     Това жена е,приютила 
                                                     безброй  чеда на тоз народ.
                                                     Отгледала и откърмила
                                                     съдба за цял един живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...