20 февр. 2006 г., 21:02

Жена

1.1K 0 1
 

                                                            Жена
                      

                                                     Със грация на морска нимфа
                                                      приижда тихо във съня:
                                                      прекрасен спомен с теб,любима,
                                                      покрит с воал от любовта.


                                                      Букет прекрасен аз поднасям
                                                      на силата и смелостта,
                                                      с които ти ковеш съдбата
                                                      на мен и нашите деца.


                                                     Жена,любима,майка мила,
                                                     но ти си винаги добра.
                                                     Не искаш триетажна вила,
                                                     а просто мойта топлота.


                                                     Това жена е,приютила 
                                                     безброй  чеда на тоз народ.
                                                     Отгледала и откърмила
                                                     съдба за цял един живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...