12 oct 2013, 14:03

Жена 

  Poesía » Filosófica
1038 0 0
Жена

Непостоянна като мисълта
и като вятъра случайна.
Сравнявали са я с' сърна, 
със котка
и със нощ потайна...
Възпявали са я и тъпкали в калта, 
обичали са я и изоставяли,
в нозете ù са сваляли света, 
но никой мъж не я е разгадавал...
 
Смехът ù прави с него чудеса, 
в косите вятъра душата му влудява
и трезвите му мисли разпиляват се...
 
Привидно е далечен, горд нехаен, 
но тихият ù плач го покорява...
Сънува нощем светлото ù тяло
 и учи се да губи, да прощава... 
 
Защото там, напред, 
без крехките ù рамене, 
той, силният, би паднал...
 
 
 
Кликнете тук за отговор или препращ

© Красимира Масларска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??