Жена

Жена
Непостоянна като мисълта и като вятъра случайна. Сравнявали са я с' сърна,  със котка и със нощ потайна... Възпявали са я и тъпкали в калта,  обичали са я и изоставяли, в нозете ù са сваляли света,  но никой мъж не я е разгадавал...   Смехът ù прави с него чудеса,  в косите вятъра душата му влудява и трезвите му мисли разпиляват се...   Привидно е далечен, горд нехаен,  но тихият ù плач го покорява... Сънува нощем светлото ù тяло  и учи се да губи, да прощава...    Защото там, напред,  без крехките ù рамене,  той, силният, би паднал...      

Кликнете тук за отговор или препращ