laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
5 may 2019, 19:02

Жена 2 

  Poesía
345 2 2

 

Изплела от златиста тишина
прозрачни мигли, после бяла шия
и тялото - измислица една,
с която сто мъже да се опият

 

стои Жената, плашещо сама -
несбъдната от никого надежда.
А погледът й - огнена кама,
в която светлината се оглежда.

 

Весталка е. Несътворила грях.
Като река планинска са косите.
Посипана е цяла с лунен прах 
и свети с красотата на звездите.

 

Жена е. Значи - нежна и добра.
Да, на живота тя е извор вечен.
Дано във две слова я побера:
Прекрасен сън. И... блян далечен.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??