Изплела от златиста тишина
прозрачни мигли, после бяла шия
и тялото - измислица една,
с която сто мъже да се опият
стои Жената, плашещо сама -
несбъдната от никого надежда.
А погледът й - огнена кама,
в която светлината се оглежда.
Весталка е. Несътворила грях.
Като река планинска са косите.
Посипана е цяла с лунен прах
и свети с красотата на звездите. ...