Жена 2

5 мая 2019 г., 19:02

Поэзия

405 2 2

Изплела от златиста тишина
прозрачни мигли, после бяла шия
и тялото - измислица една,
с която сто мъже да се опият

стои Жената, плашещо сама -
несбъдната от никого надежда.
А погледът й - огнена кама,
в която светлината се оглежда.

Весталка е. Несътворила грях.
Като река планинска са косите.
Посипана е цяла с лунен прах
и свети с красотата на звездите.

Жена е. Значи - нежна и добра.
Да, на живота тя е извор вечен.
Дано във две слова я побера:
Прекрасен сън. И... блян далечен.