laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
May 5, 2019, 7:02 PM

Жена 2 

  Poetry
404 2 2

 

Изплела от златиста тишина
прозрачни мигли, после бяла шия
и тялото - измислица една,
с която сто мъже да се опият

 

стои Жената, плашещо сама -
несбъдната от никого надежда.
А погледът й - огнена кама,
в която светлината се оглежда.

 

Весталка е. Несътворила грях.
Като река планинска са косите.
Посипана е цяла с лунен прах 
и свети с красотата на звездите.

 

Жена е. Значи - нежна и добра.
Да, на живота тя е извор вечен.
Дано във две слова я побера:
Прекрасен сън. И... блян далечен.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??