ЖЕНА
Понякога си мисля, че звездите
блестят на нощното небе,
когато някой гледа ме в очите
и държи сърцето ми в ръце.
Понякога дъжд кара ме да плача
като малките деца,
или да се страхувам аз от здрача,
паднал като тъмна пелена.
Понякога и облаците сини
ми дават сили да летя,
или зелените долини
ме изпълват с аромата на цветя.
Понякога съм опърничава и крива
и всичко ми е тъмно във ума,
дори и песента щастлива
не може да ми върне радостта.
Понякога съм тъжна и красива.
Понякога се чувствам аз звезда.
Такава е натурата ми дива.
Аз нося просто името ЖЕНА!
14.05.2007
© Мириам Todos los derechos reservados