24.06.2007 г., 10:42

ЖЕНА

1.3K 0 5

 

 

 

ЖЕНА

Понякога си мисля, че звездите

блестят на нощното небе,

когато някой гледа ме в очите

и държи сърцето ми в ръце.

Понякога дъжд кара ме да плача

като малките деца,

или да се страхувам аз от здрача,

паднал като тъмна пелена.

Понякога и облаците сини

ми дават сили да летя,

или зелените долини

ме изпълват с аромата на цветя.

Понякога съм опърничава и крива

и всичко ми е тъмно във ума,

дори и песента щастлива

не може да ми върне радостта.

Понякога съм тъжна и красива.

Понякога се чувствам аз звезда.

Такава е натурата ми дива.

Аз нося просто името ЖЕНА!

14.05.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...