Jun 24, 2007, 10:42 AM

ЖЕНА

  Poetry
1.3K 0 5

 

 

 

ЖЕНА

Понякога си мисля, че звездите

блестят на нощното небе,

когато някой гледа ме в очите

и държи сърцето ми в ръце.

Понякога дъжд кара ме да плача

като малките деца,

или да се страхувам аз от здрача,

паднал като тъмна пелена.

Понякога и облаците сини

ми дават сили да летя,

или зелените долини

ме изпълват с аромата на цветя.

Понякога съм опърничава и крива

и всичко ми е тъмно във ума,

дори и песента щастлива

не може да ми върне радостта.

Понякога съм тъжна и красива.

Понякога се чувствам аз звезда.

Такава е натурата ми дива.

Аз нося просто името ЖЕНА!

14.05.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...