На Зевс в постелята съм спала
(и върху облаците стъпвах леко),
на смъртни вечността съм крала
(между човек и Бог е винаги далеко).
Бях царица до последната година
(в безвремие се губех и се пропилях),
пред очите ми и Рим загина
(една самотница, но оцелях).
От ябълката на познанието отхапах
(сладко-лепнещ е скандала),
пред икона себе си оплаках
(на Рая същността съм дала).