4 may 2020, 7:27  

Жена и дъжд в цъфналата ръж

1.6K 8 24

На планетата му не цъфтеше ръж
и беше тихо чак до съвършенство
Тя дойде и плисна трескав дъжд
разлисти се сърцето на всемира

 

Смали се сякаш до трохи гневът,
а после стана малко по-красиво
Побра се под един чадър светът,
разля неонът чашата с мастило,

 

извиха се дъждовните коси,
а той разкъса с длани здрача
В очите ѝ се спуснаха мъгли
До кости мокър джаз заплака

 

с омекналите стъпки лунни
и звук от ритъмът на тънък ток...
Със ноти от накъсаните струни
потъна стонът му във хлабавия кок

 

И след ласка като дяволски абсент
разцъфна диво влюбената ръж -
дъждът, жена и съкровен момент...
капки страст, един чадър... и мъж

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...