Жена и дъжд в цъфналата ръж
На планетата му не цъфтеше ръж
и беше тихо чак до съвършенство
Тя дойде и плисна трескав дъжд
разлисти се сърцето на всемира
Смали се сякаш до трохи гневът,
а после стана малко по-красиво
Побра се под един чадър светът,
разля неонът чашата с мастило,
извиха се дъждовните коси,
а той разкъса с длани здрача
В очите ѝ се спуснаха мъгли
До кости мокър джаз заплака
с омекналите стъпки лунни
и звук от ритъмът на тънък ток...
Със ноти от накъсаните струни
потъна стонът му във хлабавия кок
И след ласка като дяволски абсент
разцъфна диво влюбената ръж -
дъждът, жена и съкровен момент...
капки страст, един чадър... и мъж
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
Благодаря.