14 abr 2007, 19:29

Жена като цвете

Poesía

3.7K 1 16

Жена - като цвете,
жена - като жар!
За погледа мед,
за душата - нектар!

Кой бог те създаде,
в кой град си родена,
та с толкова прелест
и чар си дарена!

Как изгревът
светъл възторг ти е дал,
а залезът - тъмна,
бездънна печал!

Видях те, познах те,
чух твоето име!
Сърцето на разума
викна: "- Спаси ме!"

Но кой пеперудата
пъстра ще спре,
сред пламъка сладък
готова да мре?

Ще кацна връз тебе,
до край ще те любя -
докато живота си
млад не погубя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kity (Людмила Нилсън)

Ех, много е хубаво!!!
Привет!

2007-04-20T08:27:40+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Как изгревът
светъл възторг ти е дал,
а залезът - тъмна,
бездънна печал!

!!!
ех, ангар...ангар

2007-04-17T21:50:06+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Страхотно! Много ми хареса! Поздрав!

2007-04-17T13:54:34+03:00
sailor1 (Морякът)

Браво и от мен! Хубаво е! Някъде ми попадна една мисъл, но не мога да си спомня автора. "Природата само в две неща отразила своята същност - в цветята и в жената". "Безкрайно очарователни в своето непостоянство и красиви сред своите бодлички!"
Поетеси, да не ми се разсърдите! Аз не съм толкова умен, че да го измисля! Цитирам една шега!

2007-04-15T00:05:17+03:00
дакота (Дакота)

*мъж като устрем
с душа като жар
млад и прочувствен
- просто Ангар!*
----------
УФ, че хубав стих си написал...Браво!!!

2007-04-14T23:52:19+03:00