13 feb 2004, 8:25

Жена като вино

3K 0 3

Ах, сладко вино, как ме упояваш -
като въздишката на хубава жена!
Ти погледа ми замъгляваш
и виждам само нея през деня.

Със теб споделям и раздели,
и нощите, изпълнени със страст,
във теб убивам тежки изневери,
спасение си ми от самота.

Жената в теб намира вдъхновение,
учител на безкрайната й власт,
и пак на теб и нея съм творение...
от виното-жена пиян съм аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, третия куплет може (а според мен - трябва) да се коригира, за да стане стихотворението отлично. Колебаех се между 5 и 6, но ще гласувам с 6, заслужаваш го.
  • Хубаво е и като идея и като изпълнение. Третия курлет наистина е по-добре както е коригиран.
  • Веси, много е хубаво, но ако си съгласна, малка корекция на последния куплет. С различен ритъм е първия ред:

    Жената в теб намира вдъхновение
    учител на безкрайната и власт
    и пак на теб и нея съм творение
    от виното - жена пиян съм аз.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...