Feb 13, 2004, 8:25 AM

Жена като вино

  Poetry » Love
3K 0 3

Ах, сладко вино, как ме упояваш -
като въздишката на хубава жена!
Ти погледа ми замъгляваш
и виждам само нея през деня.

Със теб споделям и раздели,
и нощите, изпълнени със страст,
във теб убивам тежки изневери,
спасение си ми от самота.

Жената в теб намира вдъхновение,
учител на безкрайната й власт,
и пак на теб и нея съм творение...
от виното-жена пиян съм аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, третия куплет може (а според мен - трябва) да се коригира, за да стане стихотворението отлично. Колебаех се между 5 и 6, но ще гласувам с 6, заслужаваш го.
  • Хубаво е и като идея и като изпълнение. Третия курлет наистина е по-добре както е коригиран.
  • Веси, много е хубаво, но ако си съгласна, малка корекция на последния куплет. С различен ритъм е първия ред:

    Жената в теб намира вдъхновение
    учител на безкрайната и власт
    и пак на теб и нея съм творение
    от виното - жена пиян съм аз.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...