Жена, когато си отива
417
0
0
"Една жена, когато си отива"
Христина Мачикян
Жена, когато си отива,
по своему е тя красива.
И ни е черна, ни е сива...
Остава истинска и жива.
Оставя болка и мераци
по разкопчани бели блузи,
с розово по женски бузи
и тайните любовни знаци.
В душата белег тя оставя
или разбива ù сърцето.
Отнася чара на лицето,
след себе си черта поставя.
"Разсъмне ли, светът се скрива.
Не той, а празнотата плаче."
А любовта, като сираче
остава рани да покрива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
