"Една жена, когато си отива"

                      Христина Мачикян

Жена, когато си отива,

по своему е тя красива.

И ни е черна, ни е сива...

Остава истинска и жива.

Оставя болка и мераци

по разкопчани бели блузи,

с розово по женски бузи

и тайните любовни знаци.

В душата белег тя оставя

или разбива ù сърцето.

Отнася чара на лицето,

след себе си черта поставя.

"Разсъмне ли, светът се скрива.

Не той, а празнотата плаче."

А любовта, като сираче

остава рани да покрива.