27 feb 2011, 17:10  

Жена на шестдесет години 

  Poesía » Versos blancos
2556 0 6
Жена съм била и ще си остана,
какво се толкоз промени?
Години много, бързо отлетели,
и душа, която вече не лети.
А сърцето си остава младо
и не чувства възрастта.
Продължава да копнее
за пролет пак в любовта.
Искам да ме брули вятър,
дори и да ме заболи...
С това, че остарявам,
как сърцето ще се примири?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??