димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
27.02.2011 г., 17:10 ч.  

Жена на шестдесет години 

  Поезия » Бели стихове
2485 0 6

 

Жена съм била и ще си остана,

какво се толкоз промени?

Години много, бързо отлетели,

и душа, която вече не лети.

 

А сърцето си остава младо

и не чувства възрастта.

Продължава да копнее

за пролет пак в любовта.

 

Искам да ме брули вятър,

дори и да ме заболи...

С това, че остарявам,

как сърцето ще се примири?

 

 

 

 

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Човек е на толкова години, на колкото се чувства Поздравления, много е хубаво!!!
  • Важно е душата да си остане винаги млада, поздрав!
  • С поздрав!Сърцето няма възраст!
  • много мил и трогателен стих, мила Лили...
    възрастта е прекрасна, когато се чувстваш добре...
    много искрен стих, сърдечно те прегръщам.
  • Страхотно е ... Не знам, ние младите, когато станем да толкова години, какво ли ще ни остане и какво ли ще чувстваме...
  • Нищо ти няма на възрастта! Важното е на колко се чувстваш!
Предложения
: ??:??