Feb 27, 2011, 5:10 PM  

Жена на шестдесет години 

  Poetry » White poetry
2561 0 6
Жена съм била и ще си остана,
какво се толкоз промени?
Години много, бързо отлетели,
и душа, която вече не лети.
А сърцето си остава младо
и не чувства възрастта.
Продължава да копнее
за пролет пак в любовта.
Искам да ме брули вятър,
дори и да ме заболи...
С това, че остарявам,
как сърцето ще се примири?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Random works
: ??:??