5 ene 2008, 15:36

Жена на вятъра 

  Poesía
549 0 4

Веригите на вятъра свали,
те вече няма да са нужни,
очите му са пълни с мечти
и обич ветровита и безумна...


Ти питаш в тишината кой е вятърът,
неусетила, че вятърът съм АЗ,
в тишината сграбчила ръката ми,
бъди до мен - на вятъра жена...


Веригите на вятъра свали,
отдавна вече други си му дала,
оплетен е в твоите коси
и в очи дълбоки - кладенци бездънни...


Веригите на вятъра свали,
(все някой вечно обуздава ветровете)
халка на пръста му с любов сложи
и на вятъра си подари сърцето!

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??