dianjelly (Диана Димитрова)
166 42
5.01.2008 г., 15:36 ч.

Жена на вятъра 

  Поезия
557 0 4

Веригите на вятъра свали,
те вече няма да са нужни,
очите му са пълни с мечти
и обич ветровита и безумна...


Ти питаш в тишината кой е вятърът,
неусетила, че вятърът съм АЗ,
в тишината сграбчила ръката ми,
бъди до мен - на вятъра жена...


Веригите на вятъра свали,
отдавна вече други си му дала,
оплетен е в твоите коси
и в очи дълбоки - кладенци бездънни...


Веригите на вятъра свали,
(все някой вечно обуздава ветровете)
халка на пръста му с любов сложи
и на вятъра си подари сърцето!

© Диана Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??