20 ago 2014, 15:06
Жена под луната
Не чувах шума на морето.
Не виждах над него луна.
Стоях на брега си, където
изгубих следа на жена.
В душата ми легна тъгата.
Безкръвно сърцето ми спря.
Загубих контрол над снагата
и в мене меракът умря.
Тогава шумът на морето
нахлу ми във двете уши.
Луната изгря на небето
и лунен килим му заши.
В морето пробляснаха знаци
със мирис на женска следа.
Възвърна то мойте мераци
косИ на луна да преда.
Прецапа жената килима
и тръгна към свойта луна.
А мойта душица ранима
заплака след тази жена...
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Чувствено и тъжничко, Никола!
-
И ме усмихна, и ме нажали, Колич!
Особено последният куплет - много е истински! -
Темата за жената-богиня, отдалечаваща се като всеки неземен идеал по лунната пътека в безкрая! Както казва Архимед: "Който иска да види богинята, не трябва да вижда жената!"
Поздравление, Никола!: Мисана -
Толкова красиво чувство!Толкова обич, нежност, ранимост, любов, сила, копнеж, надежда, желание, борба и нужда от обичта и близостта на най-скъпото същество!Обожавам луната и морето, затова пред очите ми изскочиха много красиви картини, но изпълнени с тъга!Но най-важното е щастливият край!
"В душата ми легна тъгата.
Безкръвно сърцето ми спря.
Загубих контрол над снагата
и в мене меракът умря.
Тогава шумът на морето
нахлу ми във двете уши.
Луната изгря на небето
и лунен килим му заши."-Браво!Много е чувствително и истинско!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
