Жена под луната

Poetry » Love

522 0 4

Не чувах шума на морето.

Не виждах над него луна.

Стоях на брега си, където

изгубих следа на жена.

В душата ми легна тъгата.

Безкръвно сърцето ми спря.

Загубих контрол над снагата

и в мене меракът умря.

Тогава шумът на морето

нахлу ми във двете уши.

Луната изгря на небето

и лунен килим му заши.

В морето пробляснаха знаци

със мирис на женска следа.

Възвърна то мойте мераци

косИ на луна да преда.

Прецапа жената килима

и тръгна към свойта луна.

А мойта душица ранима

заплака след тази жена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sanvali (Санвали)

Чувствено и тъжничко, Никола!

2014-08-21T12:04:12+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

И ме усмихна, и ме нажали, Колич!
Особено последният куплет - много е истински!

2014-08-20T19:16:18+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Темата за жената-богиня, отдалечаваща се като всеки неземен идеал по лунната пътека в безкрая! Както казва Архимед: "Който иска да види богинята, не трябва да вижда жената!"

Поздравление, Никола!: Мисана

2014-08-20T16:42:59+03:00
Sevgimizi (Лора)

Толкова красиво чувство!Толкова обич, нежност, ранимост, любов, сила, копнеж, надежда, желание, борба и нужда от обичта и близостта на най-скъпото същество!Обожавам луната и морето, затова пред очите ми изскочиха много красиви картини, но изпълнени с тъга!Но най-важното е щастливият край!

"В душата ми легна тъгата.
Безкръвно сърцето ми спря.
Загубих контрол над снагата
и в мене меракът умря.

Тогава шумът на морето
нахлу ми във двете уши.
Луната изгря на небето
и лунен килим му заши."-Браво!Много е чувствително и истинско!

2014-08-20T16:41:22+03:00