Жена под луната
Не чувах шума на морето.
Не виждах над него луна.
Стоях на брега си, където
изгубих следа на жена.
В душата ми легна тъгата.
Безкръвно сърцето ми спря.
Загубих контрол над снагата
и в мене меракът умря.
Тогава шумът на морето
нахлу ми във двете уши.
Луната изгря на небето
и лунен килим му заши.
В морето пробляснаха знаци
със мирис на женска следа.
Възвърна то мойте мераци
косИ на луна да преда.
Прецапа жената килима
и тръгна към свойта луна.
А мойта душица ранима
заплака след тази жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
