26 jun 2015, 23:57  

Жена първична

  Poesía » Otra
543 0 5

 

 

 

 

Защо гледаш през лупа моят живот?

За да видиш два трупа с червеи ли?!
Ти си клоун в черно Смърт,
пред публика уплашена.

Ще я избера пак и напук! Дори това да е краят.
И в двата случая съм мъртъв.
Важното е, че мога да взимам решения,
затова съм по жив и от Господ.

Не мога да стрелям. Аз съм ревнивец,
лапнал дулото на пистолета.
Силата ѝ е, че е Жена първична.
Слабоста ми е, че съм Мъж на място.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато осъзнаеш "Свободата" си - се "напиваш" до безпаметност, защото дълбоко в себе си знаеш, че ако помниш ще тръгнеш по обратния път към "затвора" си..Красивото в болката от чувствата е само в мисловния копнеж, реализирането им е началото на края...
    Сърдечен поздрав, Станиславе!
  • Винаги съм харесвала мъж на място! Другото е гонене на вятъра.
    Интересна и сериозна творба, която ми допадна!
    Хубава събота, Станиславе!
  • Бях негодник Илона. Бях и светец. Грабих и са ме ограбваили. Всичко направих за нея. Сега тя е с мен. Едва прохожда. С последните си нерви,
    ще я попитам, не ще се ожениш ли за мен, а дали още можеш да ме целунеш.
    Страхувам се, да каже да. Страхувам се да каже не. Това е да лапнеш не пурата а дулото.
  • Няма нищо по-трагично от мъж на място, защото жените винаги предпочитат негодниците, Станиславе! Утехата е, че лапаш дулото и си го казал добре!
    Гледай само да няма патрон в цевта и си мисли за Моника Люински.

    Поздрав и приятна вечер!
  • Аз те поздравявам. Мислех си, че никой няма да го разбере.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...