26.06.2015 г., 23:57  

Жена първична

539 0 5

 

 

 

 

Защо гледаш през лупа моят живот?

За да видиш два трупа с червеи ли?!
Ти си клоун в черно Смърт,
пред публика уплашена.

Ще я избера пак и напук! Дори това да е краят.
И в двата случая съм мъртъв.
Важното е, че мога да взимам решения,
затова съм по жив и от Господ.

Не мога да стрелям. Аз съм ревнивец,
лапнал дулото на пистолета.
Силата ѝ е, че е Жена първична.
Слабоста ми е, че съм Мъж на място.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато осъзнаеш "Свободата" си - се "напиваш" до безпаметност, защото дълбоко в себе си знаеш, че ако помниш ще тръгнеш по обратния път към "затвора" си..Красивото в болката от чувствата е само в мисловния копнеж, реализирането им е началото на края...
    Сърдечен поздрав, Станиславе!
  • Винаги съм харесвала мъж на място! Другото е гонене на вятъра.
    Интересна и сериозна творба, която ми допадна!
    Хубава събота, Станиславе!
  • Бях негодник Илона. Бях и светец. Грабих и са ме ограбваили. Всичко направих за нея. Сега тя е с мен. Едва прохожда. С последните си нерви,
    ще я попитам, не ще се ожениш ли за мен, а дали още можеш да ме целунеш.
    Страхувам се, да каже да. Страхувам се да каже не. Това е да лапнеш не пурата а дулото.
  • Няма нищо по-трагично от мъж на място, защото жените винаги предпочитат негодниците, Станиславе! Утехата е, че лапаш дулото и си го казал добре!
    Гледай само да няма патрон в цевта и си мисли за Моника Люински.

    Поздрав и приятна вечер!
  • Аз те поздравявам. Мислех си, че никой няма да го разбере.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...