12 mar 2014, 22:05

Жена съм 

  Poesía
602 0 4

Жена съм. И съм слаба, и съм силна.

Обичана. Обичаща. Ранима.

Понякога по детски инфантилна,

но винаги докрай неповторима.

 

Различна съм... от слънчева до мрачна,

от пролетно усмихната до снежна.

В емоции и чувства съм прозрачна,

от бурна до разливащо се нежна.

 

Жена съм. Бог създал ме е изкусно.

Изящно и прецизно съм творена.

Видял Адам и сметнал за безвкусно 

да бъде сам сред цялата вселена.

 

И ето от реброто му - жената.

По-крехка, но по дух непобедима.

Красиво се изпъстрила земята.

Жена съм. И с това съм несравнима.

 

 

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??