Жена съм. И съм слаба, и съм силна.
Обичана. Обичаща. Ранима.
Понякога по детски инфантилна,
но винаги докрай неповторима.
Различна съм... от слънчева до мрачна,
от пролетно усмихната до снежна.
В емоции и чувства съм прозрачна,
от бурна до разливащо се нежна.
Жена съм. Бог създал ме е изкусно.
Изящно и прецизно съм творена.
Видял Адам и сметнал за безвкусно
да бъде сам сред цялата вселена.
И ето от реброто му - жената.
По-крехка, но по дух непобедима.
Красиво се изпъстрила земята.
Жена съм. И с това съм несравнима.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.