12.03.2014 г., 22:05

Жена съм

840 0 4

Жена съм. И съм слаба, и съм силна.

Обичана. Обичаща. Ранима.

Понякога по детски инфантилна,

но винаги докрай неповторима.

 

Различна съм... от слънчева до мрачна,

от пролетно усмихната до снежна.

В емоции и чувства съм прозрачна,

от бурна до разливащо се нежна.

 

Жена съм. Бог създал ме е изкусно.

Изящно и прецизно съм творена.

Видял Адам и сметнал за безвкусно 

да бъде сам сред цялата вселена.

 

И ето от реброто му - жената.

По-крехка, но по дух непобедима.

Красиво се изпъстрила земята.

Жена съм. И с това съм несравнима.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...