7 sept 2008, 10:23

Жена със светлосянка... 

  Poesía » De amor
805 0 14
Позирай ми нощем на лунна светлина,
с очите пълни с бляскави мечти,
с устните си излъчващи целувки.
Жена със светлосянка от звезди.

Сезоните превръщаш в чувства,
с тях копнежите ми утоляваш ти.
За мен си светла обич съхранила,
нежно-цветна като хиляди дъги.

В миговете с теб истински живея.
Открихме, че ние сме начало
на път осеян с рози за душите.
Любовта е образът ни в огледало.

На сърцето ми щастие даряваш,
загубя ли те като жарава ще изтлея.
Остани си моето приказно момиче,
аз винаги за теб с любов ще пея.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??