7 sept 2008, 10:23

Жена със светлосянка... 

  Poesía » De amor
832 0 14
Позирай ми нощем на лунна светлина,
с очите пълни с бляскави мечти,
с устните си излъчващи целувки.
Жена със светлосянка от звезди.
Сезоните превръщаш в чувства,
с тях копнежите ми утоляваш ти.
За мен си светла обич съхранила,
нежно-цветна като хиляди дъги.
В миговете с теб истински живея.
Открихме, че ние сме начало
на път осеян с рози за душите.
Любовта е образът ни в огледало. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??