Жена със светлосянка...
Позирай ми нощем на лунна светлина,
с очите пълни с бляскави мечти,
с устните си излъчващи целувки.
Жена със светлосянка от звезди.
Сезоните превръщаш в чувства,
с тях копнежите ми утоляваш ти.
За мен си светла обич съхранила,
нежно-цветна като хиляди дъги.
В миговете с теб истински живея.
Открихме, че ние сме начало
на път осеян с рози за душите.
Любовта е образът ни в огледало.
На сърцето ми щастие даряваш,
загубя ли те като жарава ще изтлея.
Остани си моето приказно момиче,
аз винаги за теб с любов ще пея.
с очите пълни с бляскави мечти,
с устните си излъчващи целувки.
Жена със светлосянка от звезди.
Сезоните превръщаш в чувства,
с тях копнежите ми утоляваш ти.
За мен си светла обич съхранила,
нежно-цветна като хиляди дъги.
В миговете с теб истински живея.
Открихме, че ние сме начало
на път осеян с рози за душите.
Любовта е образът ни в огледало.
На сърцето ми щастие даряваш,
загубя ли те като жарава ще изтлея.
Остани си моето приказно момиче,
аз винаги за теб с любов ще пея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
