7.09.2008 г., 10:23 ч.

Жена със светлосянка... 

  Поезия » Любовна
807 0 14
Позирай ми нощем на лунна светлина,
с очите пълни с бляскави мечти,
с устните си излъчващи целувки.
Жена със светлосянка от звезди.

Сезоните превръщаш в чувства,
с тях копнежите ми утоляваш ти.
За мен си светла обич съхранила,
нежно-цветна като хиляди дъги.

В миговете с теб истински живея.
Открихме, че ние сме начало
на път осеян с рози за душите.
Любовта е образът ни в огледало.

На сърцето ми щастие даряваш,
загубя ли те като жарава ще изтлея.
Остани си моето приказно момиче,
аз винаги за теб с любов ще пея.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??